Dr. Ζαρογουλίδης Παύλος
© Dr. Zarogoulidis Paulos, Copyright 2013. All rights reserved

EB.US. BLG

Ендобронхиалният ултразвук (EBUS) е най-новата технология, която се използва за вземането на биопсия от лимфните възли в медиастинума. Лимфаденитопатията на медиастинума е състояние, което се нуждае от изследване. То може да се дължи на инфекция или на доброкачествено заболяване, като саркоидоза, или на злокачествено заболяване, като лимфома или рак на белите дробове. То може да бъде и метастаза от други органи, например стомашно-чревни органи, гърди, пикочен мехур у други органи. След вземането на материал от лимфния възел или от лимфните възли, имунохистохимията, но и други лабораторни методи следва да дадат окончателен отговор. До днес основният метод за вземане на биопсия от лимфните възли беше операция на средостението. Ендоброхиалният ултразвук (EBUS) се използва и за диагностициране на болните от недребноклетъчен рак на белия дроб, които може евентуално да пристъпят към терапевтична хирургия, и извършва проверка на PET-CT scan или в повечето случаи го замества. Днес в рамките на половин час се извършва биопсия на медиастиналните лимфни възли и пациентът може да се прибере вкъщи. Процедурата се извършва с упойка, за да се гарантира безопасността на пациента, но и за да бъде понесен по-добре прегледът. Диагностицирането на злокачествено заболяване в медиастинума може да стане по много начини, но, колкото е важен изборът на правилен метод, толкова важна е и обработката на материала. Не е достатъчно наличието на голямо количество материал, а да бъде извършена правилна лабораторна обработка на материала. Молекулният контрол на материала днес е необходим за много  неоплазми с цел установяване на правилния начин на лечение. Други начини за диагностициране на злокачествени заболявания са бронхоскопията и торакоскопията. Торакоскопията се използва главно при наличието на плеврален излив. Много пъти след диагностична торакоскопия се извършва и плевродеза, за да не се получи отново злокачествен плеврален излив. Когато бронхоскопията не даде диагноза, се налага лекуващият лекар да насочи пациента към друг начин за диагностициране. Когато бронхоскопията не ни даде диагноза, насочваме пациентите да си направят ендобронхиален ултразвук (EBUS) или биопсия с компютърна аксиална томография. Освен това бронхоскопията не дава показатели за биопсия, когато става въпрос за увреждане край трахеята или за увреждане до големи съдове, като белодробните артерии. В такива случаи показатели дава само ендобронхиалният ултразвук (EBUS). В такъв случай само специалист по пулмология може да даде указания, какъв е правилният метод и да уведоми пациента. 
Изображение 1. С цветните точки са илюстрирани лимфните възли, които могат да бъдат използвани за биопсия и установяване на рак на белия дроб.
Изображение 2. Отгоре, отляво надясно: 1) лимфни възли, които са станали едно и се намират близо до разклонението към белодробната артерия (аксиална томография на гръдния кош), 2) изображение на мястото на бронхиалното дърво, за което се предполага, че е увредено въз основа на аксиалната томография; изображението, което виждаме, е от камерата на ендоброхиалния ултразвук (въпреки че увреждането се намира зад стената на бронха, то се вижда с ултразвука на следващата картина), 3) изображение на увреждането, което показва ултразвука на машината (EBUS)- вижда се и съдът, оцветен в синьо и червено, като по този начин операторът може да направи биопсията по безопасен начин,  4) Ендобронхиалният звук ни предоставя едновременно две изображения от две машини – едно оптично (отляво)  и едно с ултразвука (отдясно), 5) увреждане край трахеята, което е едно от основните показания на ендобронхиалния ултразвук.

Dr.Ζαρογουλίδης Παύλος

© Dr. Zarogoulidis Paulos, Copyright 2013. All rights reserved